Аз съм българка, а значи
гордо по земята крача,
с песен дядова по здрача,
аз вървя и скришом плача.
Баба ме научи рано -
с песента във утро ранно,
със мотиката през рамо
към полето неорано.
Дядо Ботев си редеше
баба редом все предеше,
нещо шепнеше, ревеше,
рано беше, късно беше…
«Ти си българка да знаеш,
трябва да мълчиш и траеш,
де да биеш, де да галяш,
де и шапката да сваляш!»
Досега си спомням нежно
бабино герданче, прежда,
тя се смее и нарежда,
а косата й белоснежна.
Аз съм българка, а значи
имам във кръвта орачи,
костоправи и борци,
песнопойки и творци!
__________________
Золотая маска для кожи лица -почувствуйте себя королевой !!!***новое в нашей студии***